Antoan Bozhinov

Портрети на моите фейсбук приятел(к)и

Припомняйки си перипетиите, през които премина българската творческа фотография в последното десетилетие преди 1989 г., разгърнах течението на сп. „Българско фото” от това време и се потопих, така да се каже, в сладостна мъка (или собствен сос, който предпочита)... Поколението, което се появи на сцената през 80-те, не беше изпитало на гърба си рязането на поли и панталони, слагането на печати по бедрата на ученичките, за лагери да не говорим... Ето защо бяхме силно озадачени от мълчаливите забрани и ограничения, с които ни се налагаше да се срещаме на всяка крачка. Това беше и все още е моето поколение.Така, млади, дръзки и объркани от плаващите пясъци на неписаните правила, ние започнахме щем не щем да се специализираме в езоповия език. Горките „модели” сега също си спомнят с умиление за времената, когато ги карахме да играят най-странните и абсурдни роли, за които човек може да се сети. Разбира се, никой от нас не се интересуваше от това, какво мислят и чувстват самите те – в случая обикновен инструмент за реализиране на (гениалната) авторова идея – важното беше да се вкарат колкото се може повече символи в картинката – от екзистенциален, социален, иконоборчески и какъвто се сетиш характер, ама така, че несъществуващата цензура да няма повод да се заяде, че се будалкаме с властта...

И така, от дистанцията на времето, днес реших да репликирам себе си и своите колеги и приятели от онова време, повечето от които, слава Богу, са все още здрави и активни, с тази колекция от портрети, правени през последните 3 тодини. В тях „моделите” носят собствените си имена. Местата, на които са снимани и ролите, в които се въплъщават, в повечето случаи са избрани от самите тях или най-малкото с тяхното изрично съгласие. Между тях има природозащитници и поклонници на планинските преходи, очаровани от Голямата река, театралната сцена, татуировките, приказките, телефона си, поп-арта, играчките и каквото още ще видите на снимките... разбира се, и от Фотографията. Те са с различно образование и професии, въпреки, че май преобладават студент(к)ите J И, най-важното е, че са мои фейсбук приятел(к)и. С едно изключение, защото не може пък всичко да бъде по план.