Портрети
на моите фейсбук приятел(к)и
Припомняйки
си перипетиите, през които премина българската творческа фотография в
последното десетилетие преди 1989 г., разгърнах течението на сп. „Българско
фото” от това време и се потопих, така да се каже, в сладостна мъка (или
собствен сос, който предпочита)... Поколението, което се появи на сцената през
80-те, не беше изпитало на гърба си рязането на поли и панталони, слагането на
печати по бедрата на ученичките, за лагери да не говорим... Ето защо бяхме
силно озадачени от мълчаливите забрани и ограничения, с които ни се налагаше да
се срещаме на всяка крачка. Това беше и все още е моето поколение.Така, млади,
дръзки и объркани от плаващите пясъци на неписаните правила, ние започнахме щем
не щем да се специализираме в езоповия език. Горките „модели” сега също си
спомнят с умиление за времената, когато ги карахме да играят най-странните и
абсурдни роли, за които човек може да се сети. Разбира се, никой от нас не се
интересуваше от това, какво мислят и чувстват самите те – в случая обикновен инструмент
за реализиране на (гениалната) авторова идея – важното беше да се вкарат колкото се може
повече символи в картинката – от екзистенциален, социален, иконоборчески и
какъвто се сетиш характер, ама така, че несъществуващата цензура да няма
повод да се заяде, че се будалкаме с властта...
И
така, от дистанцията на времето, днес реших да репликирам себе си и своите
колеги и приятели от онова време, повечето от които, слава Богу, са все още
здрави и активни, с тази колекция от портрети, правени през последните 3 тодини.
В тях „моделите” носят собствените си имена. Местата, на които са снимани и
ролите, в които се въплъщават, в повечето случаи са избрани от самите тях или
най-малкото с тяхното изрично съгласие. Между тях има природозащитници и
поклонници на планинските преходи, очаровани от Голямата река, театралната
сцена, татуировките, приказките, телефона си, поп-арта, играчките и каквото още
ще видите на снимките... разбира се, и от Фотографията. Те са с различно
образование и професии, въпреки, че май преобладават студент(к)ите J И, най-важното е, че са мои фейсбук
приятел(к)и. С едно изключение, защото не може пък всичко да бъде по план.
Маргарита
и Иво – 03 септември 2001 г., плажа Силистар
Мария
– 07 ноември 2015, Студентски град, София
Дани
– 06 юни 2013, кв. Бояна, София
Вилислава
– 13 юни 2013 г., Ловния парк, София
Росланна – 23 октомври 2013 г., Малашевските гробища, София
Вероника
– 9 юли 2013, Кътина
Александра – 16 ноември 2013 г., Борисовата градина, София
Тео
и Диди – 13 юли 2013 г., София
Роза – 23 юли 2013 г., Факултет по журналистика и масова комуникация на СУ,
каб. 45, София
Наталия
– 04 май 2013 г., Дунава край Лом
Пепа
– 14 юни 2015, ж.к. „Дружба”, София
Росина – 25 юни 2015, Ректората на СУ, София
Свобода
– 23 май 2013 г., ул. 6-ти септември, София
Велина
– 12 септември 2015 г., Драгоманското блато
Кристина
Паулина – 01 ноември 2015 пред НБКМ, София